Колективната монография „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ беше представена тази вечер в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. В събитието участваха авторката на превода от немски на български език - директорът на Института за балканистика с Център по тракология при БАН проф. Румяна Прешленова и Живко Кушев – управител на издателство „Парадигма“.

Съставители на тома са Конрад Клевинг и Оливер Йенс Шмит. Включени са текстове от съвременни изследователи на региона в немскоезичното научно пространство, допълнени от трудове на един нидерландски политолог и една унгарска медиевистка.

„Когато видях това издание на немски език преди десет години, реших, че дълг към моите колеги балканисти и към моите студенти е да преведа тази история на български език. Защото са все по-малко онези

„Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ е лична поетическа книга за преводача и съставител проф. Александър Шурбанов, съобщават издателите от „Изток запад“.

Антологията събира наедно стихотворения, които са привлекли вниманието на проф. Шурбанов и са го подтикнали да ги пресътвори на български език. „Това пресътворяване не е станало нито за ден, нито дори за година, а за цял един живот. Пред читателите се разгръща разноликата красота на англоезичното поетично изкуство – от зараждането му до ден днешен“, казва той.

„Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до пр

Ели Лозанова описва позабравени ритуали и обичаи от Северозападна България в романа си „Смок“. Книгата е написана отчасти на автентичен диалект, съобщават издателите от „Сиела“.

Сюжетът в „Смок“ разказва за фотографката Изабел, която след раздяла с приятеля си пътува до Наше село и решава да заживее в една от къщите в него. Легендата гласи, че къщата е пазена от смок с особен нрав, но героинята не вярва на това. За да стане истинска част от общността на Наше село, Бела трябва да опознае и жителите му, които показват своите обичаи за Коледа, Цветница, Гергьовден, тя става част и от общоселски събрания.

„Но домът е пълен само когато в него има любов. Ала на село любовта не чука на вратата. Тя прескача оградата, завзема сърцето ти, стъкмява огнището и се настанява уютно там. Стига да я оставиш“, разказват още издателите по п

Националните библиотеки на България и Армения подписаха меморандум за сътрудничество, съобщиха от Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Проф. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", и д-р Анна Чулян, директор на Националната библиотека на Армения, сложиха подписи под документа в Ереван. Националните библиотеки на България и Армения ще обменят опит и информация в областта на библиотекознанието, библиографията, ръкописните фондове, като ще насърчават обмена на специалисти в библиотечното дело.

Прф. Александрова подари на д-р Чулян акварел "145 години Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на художника илюстратор Тодор Ангелиев.

Проф. Красимира Александрова е на посещение в арменската столица по повод участие в международна конференция "Опазване на книжовното наследство за едно устойчиво бъдеще", посв

Яница Радева ще представи книгата си „Годината, която започна в неделя“ на 9 октомври в Чешкия център в София. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

Събитието ще е с участието на Надежда Радулова, художничката на корицата Маргарита Дончева и Калоян Георгиев (арфа).

„В „Годината, която започна в неделя“ Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане – чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът – емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани“, пише литературният критик Младен Влашки по повод книгата на Радева.

Според Борис Минков романът предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината. „Тук, в провинциалния град от младостта на нашите